Експерт по сигурността: Светът в ХХІ век с висшите си технологии е зависим от примитивни далавери

Преди дни в „Долен Манхатън“, Ню Йорк, превозно средство, управлявано от млад мъж, навлезе на велоалея и се вряза в група хора. Последва сблъсък в училищен автобус. След първоначалния шок стана ясно – в САЩ е извършено терористично нападение, най-кървавото след атентатите от 11 септември 2001 г. За терора като начин на живот, може ли Европа, САЩ, светът да се справи с него – на тези и други въпроси отговаря Христо Смоленов, експерт по антитероризъм. 

И друг път сме коментирали с Вас, че атентатът от 11 септември 2001 г. превърна САЩ в страна под обсада, която обаче си взе уж сериозен урок и преструктурира националната си сигурност. Обаче пак има терористичен акт – той е факт. Как да си го обясним, какво е общото и по какво се различава това нападение от последните терористични актове, макар и в страни от Европа?

Първо, това, че е извършено от терорист, внесен от далече – чак от Узбекистан, е нещо доста характерно, но не е прецедент. Спомняте си Босненския маратон, който беше жестоко окървавен от двама братя чеченци. Пита се какво кара властите в САЩ и тези, които стоят зад властите и дирижират тяхното поведение, да си правят колекция от вносни убийци. Очевидно става дума за някаква заблудена, може би перверзна геополитическа нагласа, по силата на която някои си мислят, че от тероризма може да се прави чиста печалба, че тероризмът е нещо, което вреди само на противника. Но ето, виждате – получава се като костенурката и скорпиона, който я помолил да го пренесе през реката и по средата на реката я ужилил. И когато тя казала „Ама всички умираме. Защо?“ – „Такъв съм си – казва, – не мога да си променя природата“. И така, природата на тероризма не прави дисциплиниран избор между противници и свои. Тя е нещо чудовищно, което винаги излиза изпод контрола и на служби, и на политическа коректност, и на големи замисли. Нека обаче да кажем, че в САЩ се случиха преди и други събития, които имат почерк на тероризъм: чудовищният разстрел на хора на концерта в Лас Вегас е едно доказателство за това и много хора си мислят, че това нямало нищо общо с тероризма. Аз още в деня, в който това се случи, твърдях обратното. Ясно е, че антитерористичната и разузнавателната общност в САЩ си взеха сериозни уроци от станалото на 11 септември. В контекста на т.нар. „Патриотичен акт“ – един мегазакон, който промени в огромна степен свободния и даже доста разпуснат характер на мерките отпреди 11 септември, нещата започнаха да се регулират и естествено намаля в много значителен процент рискът от класическия терористичен акт, който включва експлозиви или примерно враждебно действия след овладяването на такова превозно средство като самолет. В случая обаче става дума за една мода, която започна в Европа. Първо започна в Близкия изток, продължи в Европа – откраднато или взето назаем, или под наем превозно средство, може да е камион, може да е бус, съвсем неочаквано почва да мачка нищо неподозиращи пешеходци. Това се случи на националния празник на Франция в Ница, това се случи в Лондон, това се случи на коледния базар в Берлин, на „Курфюрстердам“, т.е. в самото сърце на класическия стар Западен Берлин. Това се случва на много места вече и показва, че и за терористите важи поговорката „Ако има желание, има начин“. Тъжно е да признаем колко сме уязвими и е важно да подчертаем, че класическите представи за нанасяне на щети и жертви, от които се учим да се пазим, включително и в методите за противодействие на бомбения тероризъм, се оказват неадекватни и неизчерпателни.

Лицето, терористът е влязъл в САЩ още през 2010 г. по програма „Разнообразие“. Такива хора не успяват да си интегрират ли, защо, къде е причината?

Дълбоко съм озадачен, че такива програми функционират. Аз съм сигурен, че те функционират неслучайно и би било наивно да смятаме, че се прави от добродушие и така да се каже глобално желание да се поддържа биоразнообразието в света на хората. Това не е екологична проблематика, която също ми се струва малко едностранчива, щото екологията през последните десетилетия загуби хуманната си ориентация и се насочи към умилителните, полезни, разбира се, но не приоритетни въпроси за спасяване на безгръбначните в някое дефиле. Проблемът обаче е в това, което обединява подхода с т.нар. „разнообразие“ и с дестабилизацията на обществата. В крайна сметка, целта на всеки тероризъм е да предизвика страх, който да парализира обществото, да повлияе на пазарните очаквания. От друга страна – да дестабилизира това общество, в което се случва, да доведе до повече несигурност, от която някои почват да се възползват, почват да я капитализират. Омагьосаният кръг тероризъм – дестабилизация – повече тероризъм се разгръща пред очите ни.

Този човек никога не е бил разглеждан като потенциален терорист, но въпреки това – ето, от около година, стана ясно, че се е подготвял за атентата, поне така се смята. Къде е пропускът на американските власти? Самочувствието на САЩ за сигурност ли им изигра лоша шега?

Не, мисля, че те нямат такова изкуствено самочувствие. Нека да отдадем дължимото на самите професионалисти, които се борят да парират подобни тенденции, да предотвратят съответните терористични развития. Но те не могат да предотвратят тази радикализация, която кипи в глобалното гето. Казвам „гето“ не с лошо чувство към хората, които живеят в гетата. Те са заложници на същата тази радикализация, която им се натрапва с икономически средства, с регионално организирано насилие от страна на наркобандите, от страна на международно организираната престъпност, която има нужда от гетото като гара разпределителна или депо за складиране и разпространяване на наркотици. Огромният проблем, който Америка все още не си признава, е колко е зависима тя – и светът заедно с нея – от наркокрацията, от властта на наркокартелите и на тези, които ги създават и използват. Спомняте ли си този прекрасен филм – „Бари Сийл: Наркотрафикантът“? Ако не сте го гледали, вижте, за да разберете колко са преплетени нещата. И тук въпросът, е, че професионалистите, които активно се борят и срещу тероризма, и срещу разпространението на наркотици, са ограничени в своите възможности за противодействие от това, което аз иронично наричам „политическа коректност“, зад която се крие едно бих казал перверзно целеполагане и една направо грозна представа за това как се управлява света. Светът, за съжаление, постепенно се превръща в глобално гето и властта на тези, които се вихрят в гетото и въртят и наркодалавери, и далавери с трансфер на хора през граници, което стана много сериозен бизнес. Вижте какво става в Европа и колко милиона вече са трансферирани от един континент на друг. Всичко това са модерни форми на правене на далавера, които се случват, сякаш за да изместят класическите форми на капиталистическо производство. Проблемът на съвременното общество е, че куца откъм производството и замества стоката, която трябваше да се върти по формулата пари – стока, пари, с дрога, с хора, които биват придвижвани, трафикирани от единия край на света в другия. Смятам, че американското общество ще трябва да преосмисли много от подкрепата, която досега е давало на тези авантюристични представи, че може да отглежда сторонници на демокрация от най-далечния край на света. Може да ги очарова с това, че ги запознава с американската действителност. Иска се определена доза цивилизованост, за да оцениш Америка такава, каквато може да бъде, когато отидеш със „Зелена карта“. Но проблемът е, че интересът към хора, които не са достатъчно цивилизовани, там е по-голям, отколкото към нашите съотечественици, които отиват с прекрасно образование, с прекрасно намерение да се интегрират в онова общество. Толкова е трудно да получиш „Зелена карта“ от България, но се оказа, че никак не е трудно да го направиш от Узбекистан. Защо? Защото Узбекистан е на северната граница на Афганистан и защото от там минава северният път до наркотика.

Добре, в този какви мерки очаквате да се вземат от страна на САЩ? Ограничаване на достъпа на чужди лица? Знаете, още Тръмп, като застана начело на страната, предприе…

Това е едно от основанията Тръмп да иска нещата, които искаше, включително и построяването на оградата, която ще намали в огромна степен неконтролирания или неподлежащ на системен контрол трафик на кокаин от Мексико. Още по-трудно ще му бъде с трафика на хероин от Афганистан, от „Златния триъгълник“. Забележете къде се водят големите войни, които са язва за свободния свят. По-рано бяха в „Златния триъгълник“, в Индокитай. Сега са в т.нар. „Златен полумесец“, който минава през Пакистан, Афганистан. Виждате ли, уважаеми слушатели, мислите ли, уважаеми слушатели, със собствените си глави? Това, което се случва, има своето икономическо основание и е толкова по-зле, че светът в ХХІ век, с висшите технологии, на които е способен, зависи от толкова примитивни далавери.

Излиза, че няма как да се справи светът с този тероризъм – така ли да разбирам?

Напротив, има.

Защото страх има очевидно. И свикваме ли?

Да, задавате въпрос, на който аз не бих искал да отговарям бодряшки. Не бих искал да подвеждам нашите слушатели, че спасението е зад ъгъла и ни дебне по холивудски, с изскачащия с открити гърди агент, който държи пистолета смело и така.

Да не ги заблуждаваме.

Би било не само наивно. Би било некоректно и нечестно да казваме на нашите съотечественици, че всичко ще върви по мед и масло. Проблемът преди всичко е да опазим собствената си национална държава, да опазим характера на Европейския съюз като все още държащ се съюз на национални държави. Проблемът е да разберем, че само националната държава е пряко отговорна пред собствения си народ за неговото собствено житие, битие и за оцеляването му. Че не може да очакваш от брюкселската администрация да се грижи за това да няма терористични атентати тук или в Ница, или в Берлин. Брюкселската администрация се чувства доста сигурна в начина, по който я охраняват, и тя – волно или неволно – излага на удар като мека цел обикновените граждани на Европа. Драмата тепърва предстои. Аз съм убеден, че за съжаление – казвам го с горчивина и с елемент на предупреждение – нещата във Франция ще доведат отново до терористичен акт, защото връщането на 244 джихадисти във Франция не е нещо, което ще умили тези, които досега са им плащали. Те имат маниера да наказват страни, които проявяват особено грижовно внимание към контингента от хора, върху които организаторите на международен тероризъм смятат, че имат право на контрол.

Добре, как се живее с този страх? Очевидно тези терористични нападения ще продължат не само в Европа, в САЩ. Ставаме сякаш просто едни тъжни наблюдатели. Свикнахме ли с тези новини за атентати?

Във всеки случай, в това се опитва да ни превърнат всички нескопосани медийни внушения, еднотипни, болезнени, банални. Вижте, че една и съща мантра ни се повтаря, сякаш някой вярва, че тя има ефект. Тероризмът няма да ни прекърши, ние не сме се страхували. Напротив, хората реално се страхуват, но те имат естествено психологическия механизъм да игнорират, да забравят източника си на страх, за да могат да продължат живота си. Изглежда точно на тази струна се опитват да играят манипулаторите, които общо взето ни превръщат в тъжни наблюдатели на това, което на нас предстои да ни се случи, ако не променим нещата радикално. Пак подчертавам – промяната започва във връщането към класическата национална държава, с нейните функции на противодействие срещу терора.

Връщам ви към случая в САЩ. Самият терорист признава, че се е вдъхновил да извърши атаката, като е гледал видеа на ИДИЛ и е планирал нападението от известно време. Всъщност не е ли това една от основните заплахи – разпространението на подобни дела, на подобни видеа? И за пореден път сякаш изниква въпросът с какво „Ислямска държава“ печели симпатизанти, и като цяло такива терористични организации?

Човекът е много несъвършена категория живо същество. Въпреки всичките ни претенции да смятаме, че сме господари на света и че сме човечество, ние не сме нещо по-различно от корпоративно маймунство, а вие виждате как маймуните, например шимпанзетата в Африка обичат да проявяват агресия и да убиват. Вижте, тук „Ислямска държава“ печели с нещо, което заради политическа коректност тези, които я създадоха и използваха, не дават на света да разбере. Тя позволи на разни маргинали, на разни аутсайдери в западното общество да се реализират като убийци. Тя насърчава, позволява, сакрализира убийството. Това е нещо, което примамва примитивни, агресивни, нереализирани хора, но те са изключително много в т.нар. „свободен свят“, да не говорим за света, който не е свободен. Тук е проблемът – паразитира върху фундаментална човешка нагласа към насилие. Тя узаконява в своите предели или своята идеология именно насилието. Мисля, че това тепърва е въпрос за анализ от армия психолози, които засега се занимават с това да ни успокояват, че не всичко е толкова страшно.

И последен въпрос, ако може в едно изречение. Американският президент Тръмп поиска смъртна присъда за терориста от последния случай. Крайна мярка ли е? Според вас?

Задавате ми въпрос, на който един европейски аналитик трябва да отговори в контекста на европейската доктрина. Лично аз смятам, че там, където смъртна присъда съществува, а в САЩ има много щати, които практикуват това, не можеш да убедиш обществеността, че човек, убил преднамерено толкова хора, трябва да продължи да живее на издръжка на данъкоплатците. Не съм човекът, който като юрист – аз не съм юрист – може да говори за тези неща, но смятам, че светът върви към преосмисляне включително и на много от лицемерните догми и позиции в своите правни, икономически, психологически устои. Светът ще се променя драстично. Въпросът е ние да оцеляваме с достойнство.

Източник: Радио "Фокус"