"Ловът на вещици" превръща БСП в лидерска партия от типа на ДПС и ГЕРБ

Нинова и Борисов взаимно се легитимират чрез сблъсъка за това кой е "по-по-най". Георги Гергов имаше решаващ принос за избора на Нинов за председател, казва експертът по политически комуникации доц. Иво Инджов в интервю за leaderstoday.eu

Доц. Инджов, отмина третото заседание на 49 конгрес на БСП – какви са основните политически послания и алтернативи, които предложи БСП, според Вас?

Свиканият внезапно конгрес на БСП от нейния шеф Корнелия Нинова показа, че тя държи кормилото на партията, но затвърди впечатлението, че я води към неизвестността. В същото време се очерта по – отчетливо и вътрешнопартийната опозиция, към която бих причислил не само една четвърт от присъстващите делегати, но и една по-голяма делегатска маса – онези близо двеста души, които отсъстваха (най-вероятно демонстративно) от конгреса.  Така се задълбочи още повече разломът между тясното ръководство на партията, подкрепяно засега от по-голямата част от партийните структури, и една значима част от Националния съвет на БСП, в който опозицията все още не може да се консолидира. Основното послание, което отправи конгресът, е че

РЪКОВОДСТВОТО НА СОЦИАЛИСТИТЕ МНОГО ИСКА ВЛАСТТА, НО НЕ ПРЕДЛАГА МОБИЛИЗИРАЩ ПЛАН ЗА ВЗЕМАНЕТО Й

– нито чрез политиките в социалната сфера, нито по отношение на ефективни съдебна реформа и борба с корупцията, нито в областта на отбраната и външната политика. Един от странните резултати на форума беше решението за вот на недоверие на правителството (за политиката в сферата на корупцията) – ход, за който не беше нужно да се свиква цял конгрес и да се харчат толкова много пари. Можеше да се вземе и на заседание на НС на БСП или на парламентарната й група. Същото мога да кажа и за т.нар. алтернативен бюджет на БСП – несериозно ми се вижда такъв документ, с характера на проектозакон, да се прави за някакви си две седмици. Дилетантски ми изглежда и опитът за налагане на приоритети за българското европредседателство само два месеца преди началото му. Иначе

НИНОВА ПРОДЪЛЖИ С ГРЪМКАТА СИ  (И ЧЕСТО НИЩОКАЗВАЩА) РЕТОРИКА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГЕРБ,

оттам отвърнаха с регистър на „фалшивите новини“ на БСП, а във фейсбук се появиха ехидни коментари, че е време Нинова и Борисов „да се разберат като мъже“…

Заседанието на конгреса бе свикано само за 14 дни, а заявените теми бяха алтернативните предложения на партията за бюджетните политики и приоритети на българското председателство. Спешното свикване даде основания на мнозина да очакват акцент на конгреса да бъдат вътрешно партийни въпроси.  Успя ли БСП да представи на обществото ни своите алтернативи?

Лично аз не видях сериозни алтернативи на основни политики на  правителството на ГЕРБ и Обединените патриоти: облагодетелстващата богатите данъчна система, курса на преворъжаване, подкрепян и от президента Радев, неяснотата около бъдещето на БДЖ, чието оздравяване разглеждам като въпрос на националната сигурност, не по-малко важен от покупката на нови изтребители, кораби и бойни машини на пехотата. На фона на сгромолясването една след друга на социалдемократическите и социалистическите партии в Европа Нинова продължава да тегли БСП към политическия център. Но не вижда, че най-активните и мобилните сегменти на средната класа имат непреодолими (поне на този етап) социокултурни различия с БСП и не я харесват. В същото време партията пренебрегва широк спектър от нови прослойки в обществото, чиито интереси би трябвало да иразява много по-активно. Това са наследници на някогашния пролетариат, т.нар. прекариат – хора, работещи с  крайно несигурни доходи и без социална защита. В Западна Европа тези групи загърбват левицата заради прегръдката й с неолиберализма, и отиват под знамената на дяснопопулистките партии. В България отдавна са се отвърнали от БСП и търсят спасение в националистическите формаци и ГЕРБ заради популисткия му лидер. Но, от друга страна, Нинова, която е подозирана за връзки със СДС на Костов в периода преди кариерата й, няма как да се превърне в българския Джеръми Корбин – в миналото си тя не е отстоявала дори позиции, които да й дадат моралното право да бъде лидер на маргинализираните и губещите от прехоа и неолибералния модел в България.

Въпреки огромната подкрепа, която бе декларирана от делегатите на конгреса за предложения дневен ред, безпрецедентно в политическия доклад на Корнерия Нинова близо половината от времето бе отделено на коментар по вътрешно партийни въпроси, повдигнати в медиите от „9 другари“. Какъв е прочитът, който Вие правите: ставаме свидетели на разчистване на сметките с първоначално подкрепилите я при избора й днешни критици и затваряне на страницата или начало на още по-тежки конфликти в партията?

Притискането до стената на „деветимата другари“, някои от тях подкрепили я преди година в похода й към върха на БСП, надали беше най-добрият ход на Корнелия Нинова на конгреса. Видя се, че тя и обкръжението й искат да задушат вътрешнопартийната критика, както и – с оглед и на предходни действия, – да противопоставят Националния съвет на членската маса. В същото време

БСП СЕ ПРЕВРЪЩА В ЛИДЕРСКА ПАРТИЯ, ОТ ТИПА НА ДПС И ГЕРБ, КОЕТО Е В РЯЗКО ПРОТИВОРЕЧИЕ С ДЕМОКРАТИЧНИЯ Й ХАРАКТЕР В ГОДИНИТЕ НА ПРЕХОДА.

Споделяте ли мнението, че на това заседание се е състоял „другарски съд“ и БСП е отслабена или партията излиза по-силна алтернатива на управляващитпротиворечие?

Замириса на „другарски“ съд, но не се стигна до него, защото „подсъдимите“ не бяха посочени поименно. Нинова и антуражът й обаче ще направят голяма грешка, ако продължават да търсят врага с партиен билет, организират лов на вещици и търсят монолитно единство в редиците на партията.  Подобни практики трябва да останат в миналото. Похвално е, че Нинова вече отхвърля всякаква възможност за коалиране с ГЕРБ, макар че преди парламентарните избори допускаше такава възможност, ако БСП са първа политическа сила. В същото време продължавам да имам усещането, че отстраняването от Нинова на Георги Гергов от червеното Политбюро заради „ЦУМ-гейт“ не е на принципна, а на конюнктурна основа. Нека не забравяме, че

ШЕФЪТ НА ПЛОВДИВСКАТА БСП ИЗИГРА РЕШАВАЩА РОЛЯ ЗА ИЗБИРАНЕТО НА НИНОВА ЗА ЛИДЕР НА БСП

м.г., освен това той демонстрира зле прикрито желание за коалиране с ГЕРБ. Друг е въпросът, че нито едно крило от вътрешната опозиция в БСП не предлага смислена алтернатива на водената до момента от Нинова политика.

Ставаме свидетели на нервна реакция от лидера на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов и свикването на извънредно заседание на Изпълнителната комисия. Според Вас, това е част от „играта“ на лидерите, чрез която втвърдяват електората си като взаимно се легитимират или е реална възможността, въпреки предстоящото Председателство призивите на БСП и ДПС да доведат до ново „премерване“ на силите на избори?

Острата реторика между партийните лидери и техните формации е елемент от легитимния политически театър при демокрацията. В това отношение конгресът на БСП може да бъде разглеждан като част от политическия театър в България, така че реакцията на Борисов ме изненадва. Тя е може би е още по-прибързана, отколкото ненужното свикване на конгреса на БСП. Вярно е, че социалистите демонстрират добра опозиционна форма, вкарват и голове, но  засега не могат да победят ГЕРБ. Наистина

НИНОВА И БОРИСОВ ВЗАИМНО СЕ ЛЕГИТИМИРАТ В СБЛЪСЪКА ЗА ТОВА КОЙ Е „ПО-ПО-НАЙ“, НО ЗАД ПУШИЛКАТА НА ХОРИЗОНТА НЕ СЕ ВИЖДА РЕАЛЕН СБЛЪСЪК НА ПОЛИТИЧЕСКИ АЛТЕРНАТИВИ.

Според мен предсрочни избори преди и по време на българското европредседателство са възможни, но са малко вероятни. По-скоро голямото събитие ще бъде използвано от опозиционните партии да се доказват като проевропейски и същевременно да нанесат удари по имиджа на ГЕРБ като такава партия. А след като то отмине, вече ще се е натрупала критична маса от корупционни скандали в управлението и примери за управленска немощ (неефетивност в политиките за здравеопазването, борбата с престъпността, в сферата на туризма, сериозни дефекти в скъпо струващата инфраструктура и т.н. ), които биха направили шансовете за вот на недоверие по-реалистични.