Любимата телевизия на дядо Дометиан и какви бяха човешките му слабости (уникални снимки + видео)

Как преминава един ден от живота на видинския митрополит Дометиан? Къде живее и какви са любимите му занимания? Чужди ли са му радостите на обикновения човек?

Хората, които питаят изключително уважение към достолепния си духовен пастир, никога не са задавали гласно тези въпроси, но преди време дядо владика с готовност отвори вратите на митрополията, за да ми покаже как живее. 

Припомням тази среща, защото малцина познават човека дядо Дометиан.

"За мнозина ние сме едва ли не капсулирани в своите митрополии, но това не е така", обяснява Негово Високопреосвещенство, докато посреща репортера ни 15 минути след направената по телефона уговорка. С радушния прием той стопява още на вратата притеснението, че все пак влизам в личния му свят. 

Докато изкачвам витото стълбище до втория етаж, където са покоите му, разглеждам витражите на прозорците и картините по стените. После влизаме в стаята срещу стълбите - просторна и изключително светла въпреки мрачния есенен ден навън. 

В средата й има тежка дърворезбована маса, в единия край на която са натрупани книжа и на която минава обичайният работен ден на владиката. Тези делнични дни обаче се случват рядко, защото дядо Дометиан има многобройни задължения. По два месеца в годината - през юни и ноември, той е ангажиран със сесиите на Св.Синод. Често пътува и в чужбина, защото е председател на външния отдел на Св.Синод и представлява Българската православна църква на различни международни форуми. 

"Дните, както беше казал премъдрият Соломон, един с друг не се приличат. Те са толкова разнообразни и различни, както по сезони, така и по лични, обществени и църковни изяви. Ако трябва да бъда откровен, аз личен живот почти нямам, освен нощта, която е определена на всички за отдих", казва дядо владика, когато го питам как минава един негов ден.

В обикновените дни, когато няма църковен пазник, архиереят става рано и следва навиците си - извършва личната домашна молитва, после слуша новини и ако има време, гледа сутрешните блокове по телевизията, за да научи дали има нащо свръхинтересно през деня.

В 8,00 ч. вече е в митрополитския храм "Св.Николай", където започва богослужението и продължава до 9,00 ч. След него Дометиан се връща в митрополията и нерядко се случва пред вратата вече да го чакат миряни, които идват по различни въпроси. Кани ги да разговарят и с тях изпива утринния си чай.

После започва административна работа по ръководството на епархииските дела, управлението на църковните имоти, приемът на свещеници, църковни настоятели и обикновени граждани.

"По някой път мисля, че денят ще бъде мой, натрупвам си предвидените материали за разглеждане, но  междувременно получавам телефонни обаждания с молба да бъдат приети граждани по различни поводи или ме канят в училища, болници или общински центрове", казва видинският митрополит.

В 16,00 ч. обаче, независимо от ангажиментите, отново е в храма "Св.Николай" за вечернята, която продължава до 17,00 ч. С нея свършва и работният ден на канцелариите в митрополията. Ако във Видин има концерт или театър, владиката не ги пропуска, иначе гледа вечерите да си бъда в митрополията. 

"Обичам да гледам новини, за да видя как е приключил денят за България и за света. Обичам да гледам и Травъл телевижън, която те води из целия свят. Много ми е интересно да гледам за страни, в които не съм бил, но преди всичко използвам вечерите за четене", споделя Дометиан.

Той следи излизащите нови книги, но не се хвърля на неща, които не са по вкуса му. Показва ми най-новите си книги, а после разгръща голямо, подвързано с червен плат старо евангелие на църковно-славянски език, което е от 1862 г. и което случайно открил в църквата във видинското с.Слана бара. В богатата му библиотека има хиляди томове църковна литература, класически произведения, речници на различни езици, богословска литература и антологии на английски, руски и френски език.

Владиката е полиглотът на Св.Синод - владее френски, английски, руски, сръбски, италиански, румънски и турски език.

"Аз съм родом от с.Хасовица в Централните Родопи. Баща ми беше свещеник близо 60 г. в кв.Гледка в Кърджали, където сега е известният отец Боян Саръев. Като дете от 7-годишен съм живял там и в класа, и в детската игра, и с кравите и овцете, сме били българчета и турчета заедно", обяснява откъде знае турски език владиката. 

Като член на Св.Синод и председател на външния отдел е участвал в десетки форуми във всички краища на света.  

Връзките си с Изтока и със Запада митрополит Дометиан обяснява с образованието, което е получил. В продължение на 3 г. е карал докторантура по богословие в Московската духовна академия и през 1962 г. е ръкоположен в йеромонашески сан лично от руския патриарх Алексей I. После, от 1966 до 1968 г., специализира по 1 г. в Икуменическия монашески център Тезе във Франция, в Босей, Швейцария, в Лозана и Оксофрд, Англия.  
Той не подминава и пребиваването си като български архиерей в САЩ от 1979 до 1983 г., където управлява Акронската епархия, но признава:

"Трудно е за един българин като мен, който обича своята родина, с прекрасните й дадености и природни красоти и с прекрасен народ с богати културни и религиозни традиции, да се закотви в една друга обстановка. Честно казано, аз не бих могъл да остана да живея цял живот другаде, освен в България, въпреки че съм имал възможности". 

Видинският владика обича и музиката - не само църковната, и има богата фонотека с класически произведения. Модерната аудио-уредба е в трапезията, в която митрополитът не само се храни, но в която прекарва и вечерите си. До уредбата има лаптоп, а в дъното - и голям телевизор.
Трапезарията се оказва и територията на домашните любимци на дядо Дометиан - котките.

Докато разговаряме, по масата пропълзява божа кравичка и владиката ми казва:

"Всякакви животинчета минават и гледам да не ги унищожавам, само ги отстранявам от масата, за да не пъплят тук пред хората".

А при дядо Дометиан ходят не какви да е хора. През последните двайсетина години няма държавник или политик, който да е отишъл във Видин и да не е засвидетелствал уважението си към владиката - Симеон Сакскобурготски, Георги Първанов, Бойко Борисов, председателите на парламенти Георги Пирински, Михаил Миков, Цецка Цачева, министри и депутати.

"Аз приемам абсолютно всички, без разлика на техните политически идеи, защото живеем в един демократичен свят, в които трябва да бъдем толерантни един към друг и да не изпадаме в крайности, които не са полезни", споделя дядо владика.

Дядо Дометиан, какъвто не го познавате - I част