Рациария - от Калигула през хунските нашествия до днес. Надежда има (видео)

„Античното селище Рациария край видинското с.Арчар е съществувало в продължение на около 7 века и археологическите разкопки от последните два сезона за пръв път в историята на проучванията на обекта го потвърждават”, съобщи археологът доц. д-р Здравко Димитров от НАИМ към БАН.

Ръководеният от него екип е открил запазени останки от първата половина на I век сл. Хр., когато при император Тиберий Клавдий  (14 – 37 г.) и Гай Калигула (37 – 41 г.)  на северната граница на Римската империя, от времето на образуването на римския лимес, тук е основан  военен лагер, в който са пребивавали подразделения на IV Флавиев, а по-късно и на VII Клавдиев легион.

Този най-ранен етап от живота на Рациария се доказва археологически от три бронзови монети с малък номинал на Тиберий Клавдий и Гай Калигула, дребни метални находки и керамични фрагменти, включително и от вносна италийска тера сигилата (луксозна трапезна керамика), изработена още по времето на Тиберий Клавдий. Керамиката, намерена през този сезон, тепърва ще бъде обработена и доц. д-р Димитров има намерение да я представи догодина на международния конгрес по римска керамика.

Най-ранните пластове са открити в централния сектор на обекта, където се проучва жилищна сграда, която се намира  между резиденцията на провинциалния управител на римската провинциая Крайбрежна Дакия и късноатнична баня.

Сградата е проучена на площ над 200 кв.м, но тя продължава на север, като вероятно е била много по-голяма от разкритото до момента и е заемала цяла една инсула (застроено правоъгълно пространство между улиците). Тя е строена през IV в., след това е преизползвана и има няколко строителни периода, като е сериозно преустроена след хунските нашествия през V в. На това място е имало живот до края на VI началото на VII в.

Между сградата и резиденцията е разкрита улица  с канала под нея и останки от каменните плочи на самата улица, които са били преобърнати от багерите на иманярите преди десетина години.

За пръв път през тази година археолозите са започнали да работят в сектора на главната улица „Декуманус Максимус” ня античния град, която е била в посока изток – запад и е свъзрвала главната порта и западната порта.

Миналия месец екипът е успял да преоткрие и останките от западната крепостна стена, които са проучвани през 80-те г. на миналия век от българо-италиански екип, но след това са били заринати от иманярските дейности.

„През последните 4 г. правихме опити да ги открием и дълго време смятахме, че са унищожени от иманяри. Сега успяхме с помощта на геодезисти и се оказа, че е почти запазена”, каза зам.-ръкодовителят на екипа доц. Д-р Иво Топалилов.

Стената е разчистена и са регистрирани отново четирите кули – две около западната порта и две на юг от нея. „Всъщност тук има три крепостни стени, като най-ранната от тях е с квадроградеж, датира се в самото начало на II в. и се свързва с Колония Улпия Рациария, когато при император Траян селището придобива статут на град-колония”, поясни доц. д-р Топалилов.

След 271 г. се създава нова провинция на Римската империя – Крайбрежна Дакия, и Рациария става нейна столица, в която е резиденцията на провинциалния управител.

В късната античност  към западната крепостна стена последователно се добавят две нови крепостни стени и общата дебелина на укреплението достига 3-3,5 м, като за сравнение римският Филипопол е имал стена 2,20 м.

„Укрепването на Рациария се е налагало заради стратегическото разположение на града по Дунавския лимес. Има писмени извори, че е пострадал сериозно при хунските нашестия, бил е унищожен и опожарен, което води до тотална реконструкция на неговия план впоследствие и до едно ново градоустройство при император Анастасий I”,  уточнява археологът, като показва сериозни преправки върху крепостната стена, сварзани с разбиването й със стенобитни машини.

Рациария приключва своето съществуване в началото на VII в., след което целият район е наситен с много средновековни селища, които са били върху руините на римския и късноантичния град. Те са били разположени в най-горния пласт и през последните десетилетия са разрушени от иманярската инвазия, но керамиката от тях е останала и сега археолозите я откриват и регистрират.

През 2017 г. проучванията продължиха почти цял месец, защото от Министерството на културата е било осигурено по-голямо финансиране, тъй като Рациария е от първа категория на обектите с национално значение.

Според ръководителя на екипа доц. д-р Димитров, резултатите от тазгодишните разкопки в Рациария показват много добри възможностите за бъдещи проучвания, както и за реставрация и социализация на трите сектора, в които се работило – около западната крепостна стена, около Декуманус Максимус и около централния сектор с резиденцията, банята, голямата жилищна сграда и улицата.

Проучванията ще продължат и в бъдеще, като целта е разкритите архитектурни структури да бъдат реставрирани, коснсервирани и социализирани и обектът да се превърне в туристически център.

Какво още казват доц. д-р Здравко Димитров и доц. д-р Иво Топалилов - гледайте във видеото