За пръв път в историята на БСП някой си произвежда "опозиция" и се опитва да я унищожи (видео)

* Реалната причина за конгреса беше да се унищожи вътрешнопартийния враг, но се оказа, че враг няма.

* Днешното ръководство на БСП не чувства никакви идейни противоречия с ГЕРБ.

* Никога в тази партия е нямало агитки, разположени в залата по квадратно-гнездовия способ, да се вика името на лидера.

Геополитическият анализатор Валентин Вацев в интервю на Александър Симов за Поглед ТВ.

- За проведения конгрес на БСП - какво се случи в БСП според вас?

Този конгрес имаше два формални повода и една реална причина. Формалният повод „Ние сме европейци, вие какво си мислите?” и затова ще обсъждаме нашата концепция за европеизация – не може онези там да се пипат до европредседателството, пък ние тук не сме бедни роднини. По тази линия се налагаше да се предложи Сергей Станишев. Аз не бих възразил срещу такива действия, но за такива действия не се прави конгрес.

Вторият формален повод е да говориш за бюджета в отсъствие на същия и да се заявят добри намерения. Някой доморасъл кухненски политик се изцепи, че това била реалната политика - като направиш бюджета и ето ти я политиката.

- Като направиш алтернативен бюджет.

Е къде е той? Крие се някъде, той е засекретен някъде. Това са поводи. Аз не смятам, че те не са повод за обсъждане, но те се обсъждат в постоянно действащи семинари. За това конгрес не се прави. Реалната причина беше да се унищожи вътрешнопартийният враг и това за малко да стане, но в последния момент се оказа, че няма вътрешнопартиен враг.

Думата вътрешнопартийна опозиция е много силна. Има хора и кръгове, които не харесват днешната политика на днешното ръководство, но те не са организирани, между тях няма конспиративни връзки, няма идейно съмишлие.

Няма как да ме видите на една маса с Георги Гергов – между другото аз се отнасям към него с известно уважение. Ще кажа само в скоби, че неговото отсвирване от високото ръководство е велика победа на американската линия в БСП. Той беше отсвирен, не защото е собственик на ЦУМ, на хотел „Санкт Петербург”, не защото е почти 100-процентов собственик на Стария град в Пловдив, не защото е добра душа и не защото е прогресивен , а защото е почетен консул на Русия.

- Но в чисто политически план той застъпва тезата за коалиция с ГЕРБ.

Тази теза не е чужда на никого на „Позитано”. Може би само вие не сте я споделяли, но вие май вече не сте там. Тезата, че все някога ще стъпим на обетования бряг, че ще се наредим на масата, ще дойдем с лъжиците и ще бъдем Б отбор, ще се слеем в братска прегръдка ... Теорията за това как тези и онези си стискат ръцете я слушам от времето на Александър Лилов – голямата политическа коалиция в името на България. Малки коалиции са правени по станишево време, напук на всеки здрав разум на социалистите беше казано, че са предпочели да управляват заедно с Доган. Те климаха, климаха и казаха – да, вярно.

- Но сега тази стъпка към ГЕРБ не е направена – трябва да го отчетем.

Официално не е направена, а реално под килима, под миндера, със спуснати ръце под масата е направена многократно.

Освен това приказките на младия Добрев, че ние, ако спечелим, ще ги вземем на лодката на властта – означават, че днешното ръководство на БСП не чувства никакви идейни противоречия с ГЕРБ, на тях идеи не им пречат. На ГЕРБ също не им пречат. Ние не живеем в света на идеите, а на апетитите.

Реалната причина за конгресабеше да се смаже опозицията. Накрая се оказа, че и опозиция няма. Чу се за една зловеща девятка. Девет души врагове. Боя се, че този път не успях да се вредя в девятката – това е много почетно място да си сред деветимата, но така и не разбрах кой е в девятката. Може би Наско Мерджанов.

- Той е един.

Мерджанов е напълно безобиден, той може само да мърмори, както и Гергов общо взето. Въпросът е, че аз не виждам в момента коя сила организирано ще застраши властта на днешното ръководство. По-скоро проблемът на днешното ръководство е вътре на две места – дълбокото вътрешно несъгласие на сивия кардиналски съвет, който избра Корнелия и внуши на БСП, че това е изборът. Те са 6-7 човека, които определиха кандидатурата и после на конгрес въпросът беше решен в легална форма. Те вече не са съгласни. И това дава възможност на г-жа Нинова да се еманципира и тя прави каквото може. И тъй като не може много, получава същата манджа с грозде. Истинският проблем е друг - че БСП днес, каквото и да говори г-жа Нинова, няма реален политически проект за власт. Всичко останало е идеологическа мътилка и мъгла.

- Какво разбирате под проект за власт? Вие отричате тезата, че правенето на бюджет е алтернатива или това да е смисъл  на политиката.

Вижте СДС - те имаха проект за власт и апетит за власт също. Не е добър пример. Аз не възразявам срещу бюджетните усилия на експертите на БСП  - нека да го правят, нека да седнат, но това не бива да бъде тупурдия на политическо равнище. Това е спокойна, интелектуално-експертна работа, това е отговорен труд и трябва някой да го върши. Аз твърдя, че това не е повод за конгрес .

Какво значи проект за власт. Има няколко фундаментални задачи пред България , няколко нерешени проблеми.

Геополитическата ситуация ни задължава да мислим по нов начин за нашето европейско членство. Звучи екстремистки, но не се уморявам да го казвам, защото знам, че ще стане - ние трябва да напуснем военната организация НАТО преди да са ни вкарали във война с Русия.

И не само за това. Ние трябва да преразгледаме отношенията си с нашите близки етнокултурни и духовни роднини в Русия. Глупотевините на Петър Стоянов, който не млъкна докато бе президент, за цивилизационния избор са лошо обмислени. Нямаше кой да му обясни какво значи това и той се провали. Имате ли спомен някой да е питал българите за членство в НАТО?

- Не, не може да има.

България има нерешени и вътрешни проблеми – възражда се кастовото съсловно родово-общинно общество, което не е точно общество. България се връща в предмодерната епоха, когато братовчедски кръгове, роднински завери, селско-махленски договори заместват реалните социално-класови отношения. Българския капитализъм не се състоя, защото капитализмът произвежда национална буржоазия  и обратното – наионалната буржоазия създава капитализъм, но колкото ни е национална буржоазията, толкова и капитализмът ни е реален.

Проектът Луканов - Лилов не се състоя, ние живеем в руините на този проект и вече е време за нови проекти. Разбира се, Ленин няма да дойде да ни оправи работите и властта сама няма да допълзи до входа на „Позитано”, тя ще я задмине. Но аз се надявах там да има живи хора, които да са готови да поемат отговорности и да предлагат проекти за бъдещето. В момента те унищожават опозицията си, която я няма.

- А това хубав признак ли е, че нямаше опозиция?

Какво значи вътрешнопартийна опозиция? Някои хора не били съгласни с ръководството. Е, какво правим с тях? Бесим ги? Заключваме ги в мазето на „Позитано”? Репресираме ги? Това никога не е било в тази партия!

Никога в тази партия е нямало агитки, разположени в залата по квадратно-гнездовия способ, да се вика името на лидера. Аз нямам спомени за такова време. Това са технологии от панаирен тип.

- БСП не е такава партия настина.

В България това не е прието. Някой ми каза, че за последен път нещо от този род се е случвало 20-те години на 20-ти век. Все пак доста отдавна, преди стотина години.

Аз съм присъствал на жестоки, безкрайно люти, изнервящи и нелицеприятни дебати, или по-точно разправии на „Позитано”, но тогава залата не се наричаше зала „Николай Добрев”, тя просто беше залата на „Позитано”.  И там се решаваха съдбовни въпроси, наистина в мъжка битка. И никой не се сещаше да заклейми другия, че е опозиция. Просто нямаше опозиция – хората се караха и заедно изработваха линия. Понякога правилна, понякога не съвсем. Имаше и мерзости, разбира се, но за първи път в историята на БСП някой произвежда опозиция и се опитва да я унищожи.

Трябваше някой да обясни на г-жа Нинова, че този, който сочи опозицията, я конституира.

- Това щях да ви попитам. С подобен подход няма ли опасност тя да заздрави връзките, да ги създаде като субект?

По-скоро ще ги създаде, защото аз не виждам връзки, които да се заздравяват. Просто има масово недоволство във върховете и в низините на партията от това, което в момента се предлага за политика. Ако тя много настоява и започне да пише списъци, със самите списъци ще конституира опозицията. Това общо взето се знае от обща култура  и на мен даже ми е неудобно да го обяснявам.

По подобен начин, както вие описвате – тя свиква кногрес, създава опозиция , унищожава я - утвърждава ли властта си като лидер на БСП?

Най-смешното е, че тази власт убягва като вода в пясъка. Така не се прави власт. Аз помня БСП като обърканата, палава девойка, която прави разни неприемливи неща, но там винаги силата на идеите е била на първо място, това винаги е била идейна общност и винаги ръководството е внимавало какво говори с бай Генчо на село. Там по-малко опасно е да не си прав в идейната област отколкото да нямаш идеи. Така беше дълго време.

Сега тази партия, поне ръководството на партията, се опитва да живее без идеи.

Социализмът умира тогава, защото социализмът е преди всичко събитие в областта на идеите. В партии от този тип винаги има три ключови фигури – организатор, в случая тази мисия се изпълянва от свидната рожба на партията Кирил Добре.  Идеолог – мястото е свободно, няма идеолог, освен ако някой не се е появил вчера. Визионер-политик – г-жа Нинова се старае, не искам да мисля за нея лошо, но тя толкова може. И най-хубавата мома може да даде само каквото има. Обидно е, защото тази партия преди време претендираше с по-малко или повече основания за наследството на столетни традиции, в които е имало и жестоки неща, и героизъм  – това е голямата историческа партия на България. Вече не е.

- Мислите, че вече не е?

Партия, която вика по конгреси името на лидера си, е паднала под санитарния минимум. Партия, в която въпросът се решава без идейна дискусия, без размяна на идеи, в която нещата се решават с проста доминация в зоната на гласуването, е загубила качеството си на партия.

Там членуват и множество достойни хора, имам много приятели там. Работата е друга  - г-жа Нинова (повтарям, не искам да бъда зъл критик) предполагам, че прави каквото може. Работта е там, че г-жа Нинова имаше само една задача - да остави намира малко Борисов, защото това е евтино удоволствие да му забиваш постоянно пирони в главата. Да остави тази радост на второ място и да се опита да върне огромното количество социалисти В и КЪМ социалистическата партия. Г-жа Нинова не свърши тази работа. Тя си намери опозиция и се опита да я унищожи  - ок, желая успех.

- Ако трябва да обобщим всичко, след такъв конгрес, след подобно нещо и такъв застой, има ли бъдеще БСП?

БСП има бъдеще без съмнение, защото това е единствената идейна общност в България, ако не броим православна църква, но в днешната си форма, в днешното си състояние, тя няма политически шансове. Тя ще продължи да бъде уютен дом за визионери, за мечтатели, за показване на кукиш на властта, за мърморене, но това не е властна машина, която да поеме властта и да направи реформи, да смени курса на  българската нова история – ние отиваме по дяловите, нищо че според хората на Борисов ние живеем в най-щастливия от всички възможни светове, но така прави всяка пропаганда, аз го разбирам. Ние сме изправени пред проблеми, на които не се вижда решението.  Ние сме на последно място в ЕС по много важни показатели.

БСП е длъжна да бъде на равнището на проблемите, а не на равнището на собствената си измислена опозиция.

Да ти имах враговете, Корнелия! Врагът бил Георги Гергов... Ленин има една фраза „Страшнее Кошки зверя нет!”. Това е гледната точка на мишката – според мишката никой звяр не е по-страшен от котката.