Децата от пансиона за войнишки сираци във Видин

Стотици черни забрадки, стотици сираци и стотици лични трагедии – това е цената на славата и безсмъртието на бдинци, която семействата им заплащат.

Днес името на Трети пехотен Бдински полк е синоним за смелост и себеотрицание в името на Родината, а маршът „Бдинци – лъвове титани” възпламенява сърцата не само на видинчани, но и на всеки българин. На централния площад във Видин се издига паметник на загиналите във войните бдинци и пред него видинчани полагат цветя в знак на признателност, но за човешките измерения на саможертвата им се знае твърде малко. Едно от тези измерения са децата им, останали сираци след Балканската война и след Първата световна война.

Интересни факти за съдбата на осиротелите момчета и момичета и за съпричастността на видинчани разкрива в специално проучване Христина Кирилова, уредник в Регионален исторически музей – Видин.

През февруари 1915 г. във Видин се създава Окръжен благотворителен комитет за подпомагане на сираците от войните, който съвместно с БЧК организира благотворителни концерти, вечеринки и лотарии за събиране на средства за основания по-рано с Царски указ Фонд за сираците от войните 1912-1913 г., който по-късно поема грижата и за децата, чиито родители загиват или остават инвалиди през Първата световна война. .  Изграждат се и комитети в градовете Кула и Белоградчик и в селата Градец, Вещица и Извор.

За да подпомогнат откриването на сиропиталище за сираците видинчани даряват парични средства, като сред дарителите се открояват Цветана Алтимирова и Юрдан Генчев, които дават по 6000 лв. Сиропиталището е осветено от видинския митрополит Неофит през септември 1918 г. и функционира до 1931 г. Първите постъпили в пансиона са 55 деца, от които 52 са кръгли сираци, а през целия период на съществуването му в него са отгледани общо 280 деца. „Ясна представа за числеността на децата в пансиона добиваме от една преписка на директора му Иван Радков от 23 юни 1925 г. до Общинския съвет във Видин, в която уверява, че 104-те възпитаници на дома са получили зъболекарска помощ от зъболекяра Симеон Евдокимов. Следователно следва да му се зачете, чрез труда който е положил, че е отбил 10-дневната си трудова общинска повинност”, разказва Христина Кирилова, която е издирила и проучила документи, които осветляват дейността на сиропиталището.

То се е намирало на мястото на днешното Военно окръжие на ул. "Гладстон". Персоналът е включвал директор, възпитатели, шивач, обущар, фелдшер, перачки, готвач, кухненска служителка, машинописка и домакин-касиер. Освен за доброто образование, грижи са полагани и за развитието на талантите на малчуганите – имало е футболни отбори, смесен хоров състав, китаро-мандолинен оркестър. Помощта на Видинския градски общински съвет е била изключително важна за съществуването на сиропиталището.

Важна информация е била предоставена преди години в Регионалния исторически музей от бившия възпитател в дома Никола Николов. Самият той споделя съдбата на своите възпитаници, оставайки сирак на 8 г., след като баща му е обявен да безследно изчезнал след Балканската война. Николов е назначен за възпитател през 1924 г. и работи в дома до 1929 г. През 1928 г. момичетата от пансиона са преместени в Плевен, а през 1931 г. момчетата отиват във Врачанския пансион за сираци от войните и Видинският е закрит. 

Бившите му възпитаници успяват да се съберат отново след 40-55 години, през 1974 г., когато Никола Николов чества 70-годишен юбилей. Оказва се, че всички те са успешно реализирали се хора и сред тях са проф. Тодор Цурински, проф. Еленко Петров, о.з. генерал-лейтенант Петко Стоянов, директори на предприятия, учители, флотски офицери, ветеринарни лекари... Правят си обща снимка пред някогашното сиропиталище, станало техен втори дом, и пред паметника на Бдинци, посветен на техните бащи – офицери, подофицери и войници от Трети пехотен Бдински полк.

Снимки: Регионален исторически музей - Видин

Цялото проучване на Христина Кирилова "Войните на Балканите, дарителството и създаването в град Видин на пансион за войнишки сираци" е публукивано във Военноисторически сборник.