Доц. Мария Пиргова: Доган казва – улицата ще излезе през февруари-март, дайте ние с голяма коалиция да я приберем вкъщи

политологът доц. Мария Пиргова в интервю на Цоня Събчева за Радио „Фокус”

Да направи обзор на годината поканих доц. Мария Пиргова. Каква година изпращаме?

Изпращаме много динамична, пълна със събития и пълна с много противоречия, ескалация на най-различни настроения, в най-различни посоки, година, която доста ни е уморила и много ни е трудно да направим положителна  прогноза за 2019 г. след всичко, което събрахме през 2018-а.

Какво научихме и с какво се разделихме?

Не знам, дали сме разделили с нещо положително, разделяме се с оптимизма си за 2019-а. Аз съм настроена доста песимистично от гледна точка на това, че трудно ще се разбираме политически, след като задълбочаваме конфликтите, след като съдебната ни система е в такава безпътица, след като Народното събрание, мнозинството там приемат такива недомократични закони в края на годината, преди Коледа. В това отношение не съм оптимист, така че разделяме се с политическия оптимизъм. Може би, ще е така, че да минем през някакви по-сериозни конфликти, да кажа, катарзиси, за да се разберем и да създадем нещо по-положително по-нататък. Защото засега политическата репресия се засилва, засилват се негативните тенденции, а ние ще правим два пъти избори 2019 г. С какво ще правим тези избори? Със старите избирателни списъци, със стария закон, със старото число депутати, със старите 11 лева на глас на партиите в парламента, с неуважението към референдумите. Всичко това се натрупва като конфликти и едва ли ще ни се размине разрешаването им през 2019 г.

Как оценявате  приетите разпоредби в НПК и промените в Закона за противодействие на корупцията? Както и намерението общинските съветници да бъдат извадени от задължението да подават декларации пред антикорупционната комисия.

Мисля, че ЕС, специално ЕК, г-н Юнкер насърчиха правителството на Бойко Борисов изключително много в посока на затягане на тоталитарната власт на ГЕРБ. Те казаха, че България върви в правилна посока, което няма нищо общо с истината. Той отново разочарова българските граждани и ГЕРБ след такъв положителен доклад на ЕК се окуражи да вземе мерки по посока на диктатура по-нататък. Значи, това КОНПИ, което е една комисия неясно с какви функции, сега вече там има полиция, сега тази полиция ще може да арестува. На всичкото отгоре се твърди, че гражданската конфискация едва ли не е съществувала винаги. Не, тя съществува от времето на ГЕРБ, от 2012-та година. И това, че Конституционният съд тогава нещо е измънкал, не значи, че ние не трябва да противодействаме на тази гражданска конфискация, колкото и да не обичаме олигарсите. Олигарсите трябва да бъдат поставени на място през съда, а не през конфискация, която е наистина недемократична мярка. Тя е мярка на национализация, на експроприация, на неща, които мисля, че в условията на приоритет частна собственост изглежда би трябвало да сме забравили, ако разчитаме на частната собственост.

Не ви ли притеснява уточнението, че може да се конфискува и без решението на съда и дори след оневиняване?

Това е най-притеснителното, това е най-притеснителното.

След оправдателна присъда дори.

Това е най-притеснителното. Това означава абсолютен политически произвол, какъвто е имало и след 1944 г., имало го е и преди това. Но ние тъкмо от това сме искали да избягаме с демокрацията, нали, да дадем път на съда. И след като съдът каже невинен, значи това е. А значи, че няма престъпна деяние. Но съдът е поставен в много лоша ситуация, в която самото законодателство е негодно да даде възможност на съда да създава, да дава осъдителни присъди. Законодателството, което 10 години се създава, то е противоречиво. Всеки адвокат може да намери противоречие в един  и същи закон и да намери повод да  пледира както в едната, така и в другата посока. А тези закони са с, да речем, с по 20-30 поправки. Съдът няма твърдата почва в законодателството, а законодателството е направено лобистки и специално е направено така, че когото иска съдът той да бъде оправдан, а съдът се намира под жесток политически натиск. Опитът на Върховния касационен съд да каже, че съдът има право да постанови кое е законно и кое не, беше отречен от парламента. Председателят на правната комисия Данаил Кирилов се вихри по всички медии да разправя как гражданската конфискация е най-нормалното нещо. А това не е нормално за една демократична държава, не е нормално. Но пак казвам, че в това отношение България е оставена сама, без ЕК, която е абсолютно  дезинтересована какво ще става: предстоят избори, тя ще се сменя, ами там да се оправят.

Очаква ни година на избори. Как ще се развият събитията в България?

За годината на избори струва ми се, че има няколко предложения от различните партии. ГЕРБ иска да запази властта такава, каквато е, заедно с Обединени патриоти; БСП говори за предсрочни избори, макар че не е много настоятелна и не е много последователна в това опозиционно свое поведение; и ДПС, който е изключително последователен в логиката си, насочена към създаване на програмно правителство. И именно това е ударението на изказването в четвъртък, което много се очакваше, от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган в резиденцията в Бояна.

Доцент Пиргова, акцент от това изказване е, че доктор Доган не иска предсрочни избори, а програмно парламентарно правителство – за това настоява в изказването. Но това не са ли две взаимоизключващи се тези? Няма кой да приеме програмно парламентарно правителство в този парламент, а едновременно с това според господин Доган не са необходими предсрочни избори.

На пръв поглед това изглежда като проект, който няма да се случи, но аз мисля, че в последните години това е ставало и може пак да се случи, защото не мисля, че парламентарните партии сега в Народното събрание са в кондиция да правят избори, дори БСП, която настоява, че трябва да бъдат направени предсрочни избори. Предсрочни избори БСП не може да направи, без да се сменят списъците, без да се сменят начините на избиране на секционни комисии, без да се смени контрола върху броенето на бюлетините, без да има машинно гласуване, без да има навсякъде вътрешно наблюдение в секциите. Изобщо ГЕРБ се е приготвил дори след две години за едни избори по Цветановски – с купени секционни комисии, с купен вот, с много корпоративен вот, с много фалшиви бюлетини, с безконтролни списъци. Така че БСП много може да говори за предсрочни избори, но тя трябва да говори за контрол върху изборния процес, защото иначе Бойко Борисов служебно ще победи на тези избори.

В това отношение аз мисля, че тук предложението на Ахмед Доган ще бъде доста размислено, защото фактически той предлага една парламентарна голяма коалиция от ГЕРБ, БСП, ДПС и „Воля“, без Обединените патриоти. Такава парламентарна конфигурация аз мисля, че не е полезна за България, въобще не я намирам полезна, но тя може да смени изборните правила, ако настояват. Примерно не може със същата изборна администрация, не може със същите условия в съда, които дори да подадеш контестация за изборни резултати, съдът естествено, че ще отсъди в полза на ГЕРБ в този случай. Тоест правенето на избори в момента след толкова сериозно разпространени диктаторски методи на ГЕРБ е много трудно да се направят. Доган, разбира се, иска на всяка цена да се намеси във властта. И мисля, че той е един от нашите най-умни политици. Разбира се, той е умен, защото българите не са достатъчно политически обиграни. ДПС прави всичко това с едни 8% електорат, а българите, ние, останалите да речем, хайде, грубо казано ако се разделим етнически, което не е правилно, но така се е получило, сме 92%. Как така с 8% ДПС налага условия? Ами налага условия, защото ние сме позволили, защото ние сме безкрайно разделени, безкрайно вече корумпирани. Да, ДПС е част от корупцията, но колкото правителството и съдът позволят, Доган се движи в рамките на позволеното му.

И в момента предлага – ами всички сме слаби да направим нови избори, БСП и ДПС не могат да направят коалиция, защото ДПС много рязко предаде последното правителство, макар че то беше разполагащо с много крехко мнозинство, почти 121 гласа, правителството на Орешарски, но ДПС разтури това правителство. Така че тук ще трябва много да се замислят останалите партии върху това предложение, защото се очакват много силни вълнения и недоволства примерно през февруари – март, когато цените на електричеството, на водата, на парното, на храните, на горивата и т.н., ще нараснат. Те нарастват всеки ден, но тогава ще ги почувстваме като екстремно нараснали. Тогава, и тук Доган е пределно ясен, тогава ще се появи недоволството на улицата. Само че кой е улицата? Улицата са тези, които ще плащат високия ток, новите цени – тези, които са притиснати да живеят при тези условия. И Доган предлага на БСП и на ГЕРБ – дайте ние заедно, след като се появят хората на улицата, ние да направим такава голяма коалиция и хората да ги приберем от улицата и да продължат да плащат високите цени, да продължат да си живеят така, докато ние през това време сме на власт. И в това отношение Доган ми се струва даже циничен в това си изказване. Той е достатъчно противоречив. Както винаги говори за повишаване ролята на държавата в регулацията на пазара, за повече растеж и за път на българския бизнес, и за борба с бедността, и против административната намеса на държавата, и за някаква разумна свобода, която нищо не значи. Прекалено абстрактен в големите си приказки. И от друга страна, много точен и циничен за това, което иска. Той казва – улицата ще излезе през февруари-март, дайте ние с голяма коалиция да я приберем вкъщи. Така мисля аз.