Феноменът на Абу Симбел: Слънце освeтява статуята на Рамзес II два пъти годишно (видео)

Феноменът, който прави храмът на Рамзес II в Абу Симбел различен от другите древноегипетски храмове, е навлизането на слънчевата светлина два пъти годишно рано сутрин в сакрариума, за да достигне до четирите статуи в това тъмно дълбоко място в скалата, което е на 65 метра от входа на главния храм. 

В 6:25 сутринта на 21 февруари или 5:53 сутринта на 21 октомври всяка година слънчевата светлина навлиза плавно и огрява лицето на цар Рамзес. Но след преместването на храма* на сегашното му място, дните стават 22 февруари и 22 октомври. Светлинен поток облъчва лицето на царя в неговата стая, след което слънчевата светлина скоро се разсейва, за да бъде сноп от светлина, осветяващ лицата на статуите вътре в сакрариума.

Астрономическо обяснение на явлението

Известно е, че в резултат на движението на земята около слънцето в полукръгла орбита, има видимо движение на слънцето през това, което се нарича небесен зодиакален кръг, който представлява кръг, който се спуска с 23,5° спрямо небесния екватор. И така, позицията на изгрева се променя ежедневно на хоризонта в интервал между –23,5° и 23,5° от реалния изток, от който слънцето изгрява само на 21 март и 23 септември на годината (те се наричат равноденствия или съответно началото на пролетния и есенния сезон).
През пролетния и есенния сезон слънцето изгрява от позиция, наклонена от изток с няколко градуса на север. Тази деклинация достига своя максимум на 21 юни (началото на летния сезон) и ще бъде 23,5° север.
От друга страна, през есенния и зимния сезон слънцето изгрява от позиция, която намалява от изток с няколко градуса на юг. Тази деклинация достига своя максимум на 21 декември (началото на зимния сезон) и ще бъде 23,5° южно. Съответно, ако имаме дълъг път, насочен на изток или наклонен към него под ъгъл 27,5° на север или юг като максимум и затворен от запад, слънчевата светлина ще огрява затворената стена два пъти в годината.

И така, нормално е да откриете, че слънчевата светлина навлиза в храма Абу Симбел и осветява перпендикулярно четирите статуи в сакрариума два пъти годишно, тъй като оста му се спуска към реалния изток под ъгъл от 10,5° на юг.

Но чудото е, че двата дни на осветяване са избрани и определени преди процеса на изсичане на храма и скулптурите. Нужни са пълно познаване на основата на астрономията и много изчисления, за да се определи деклинацията на оста на храма от реалния изток. Също така, чудото се появява в перфектната права ос на разстояние от 65 метра, изсечено в скалата.

Откривателят на феномена
Това явление е открито през 1874 г., когато изследователят г-ца Емилда Едуардс и нейният екип наблюдават това явление и го записват в своята книга, публикувана през 1899 г. (Хиляда мили на река Нил), както следва:

„При изгрев слънце статуите на сакрариума придобиват невероятен ефект и са покрити от красива корона на страх и почит. Ако някой не наблюдаваше падането на слънчевата светлина върху статуите, би се усъмнил в големия й ефект, точно изчислен според астрономията и аритметиката на древните египтяни. Това е така, защото посоката на храма е точно изчислена за определен ъгъл, за да получи тези лъчения върху лицата на четирите статуи."

* Храмовият комплекс е изграден в средата на XIII век пр. Хр. и включва два храма, посветени на фараона Рамзес II и на съпругата му Нефертари. Първоначално разположен на западния бряг на река Нил, през 1964 – 1968 година при строителството на язовира „Насър“ той е разглобен и преместен на плато, 64 метра по-високо от оригиналното му местоположение, за да не бъде залят от водите на язовира.

(По материали от Държавната информационна служба на Египет)

Видео можете да видите по-долу.