Красен Станчев: Въпросът е защо никой голям инвеститор не поиска да купи ЧЕЗ

Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в интервю за Агенция „Фокус“

Въпросите около сделката за ЧЕЗ се трупат, обратите са внезапни и картината става все по-неясна. Добър вечер, господин Станчев. Вие сте експерт, на вас поне изяснява ли ви се това, което се случва около продажбата на активите на ЧЕЗ в България?

Изяснява се това, че има настроение с пари на данъкоплатците да се купят дялове от тази и от всички останали такива компании. Дали трябва е едно, а дали е възможно е друго. Първо, дали е възможно. Според мен хората, които настояват за такова нещо, не разбират съвсем за какво става дума, включително министър Горанов. Това, което той предложи, е, без да се консултира със законодателството, едно от съществуващите дружества – БЕХ или НЕК, да купят дял в ЧЕЗ, предлага той. Това не може да стане, тъй като това противоречи на европейското законодателство, което забранява вертикална интеграция или монопол, или свързване на разпределението с производството на електроенергия и на всичко останало, което е свързано с енергетиката. Така че това не може да стане от тази гледна точка. Перспективата не е добра, защото в общи линии проблемът с ЧЕЗ и всичките останали дружества, които заведоха дела срещу България, е в това, че не се управлява добре секторът, особено в годините около 2007-2008-ма и 2013-2014 година. Съответно политическият риск тогава, когато имаме държавна собственост на това предприятие, би се покачил, което пък ще се отрази на кредитния рейтинг на това предприятие и вероятно на кредитния рейтинг на страната. Тоест управлението ще поскъпне поради чисто борсови механизми. И трето, но не и по значение, политическите партии ще бъдат много доволни от такова развитие, защото ще имат такава възможност, която не съществува от доста отдавна, да назначават свои хора в частни или в държавни дружества. Което беше проблемът на кризата 1995-1996 година.

Господин Станчев, а дали има някаква възможност държавата да купи българските активи на ЧЕЗ или премиерът и финансовият министър са се заблудили, няма никаква?

Трябва да се създаде нова компания. Правителството не можем да бъде собственик на тези неща. Ако това е така, то тогава се връщаме към периода на управление на БКП, когато Министерски съвет и ЦК на БКП са плановици.

Да не би пък да имат предвид одържавяването на тези електроразпределителни дружества и как това би станало?

Одържавяване може да стане тогава, когато се капитализира със средства на данъкоплатците една компания и тази компания, финансирана по небюджетен начин, а това ще бъде скъпо финансиране, изкупи съответните дялове. Това, което съществува от днес като някаква новина е, че госпожа Върбакова е обещала на премиера да му разказва всичко по сделката. Това е, което ние имаме към момента. Това е приятелско споразумение между госпожа Върбакова и господин Борисов.

Тя е обещала, че ще продаде основния пакет, обаче на изслушването в парламентарните комисии, някак си това обещание не се чу.

Господин Горанов е прав, че правителството е в много деликатна ситуация – да чака благоволението на двете страни по сделката, тоест от ЧЕЗ-Прага и „Инерком-България“, тоест на госпожа Върбакова, да продадат някакъв дял. Но това не може да стане преди приключването на цялата сделка по продажбата. Ако това стане, то тогава се изземват функции от примерно Министерски съвет на други независими органи в страната, каквито са Комисията за защита на конкуренцията и Комитета за енергийно и водно регулиране.

Извинявайте, ама това няма ли да разбие пазара?

Разбира се, това увеличава политическия риск. И вероятно ще се отрази на кредитния рейтинг и на дружествата в енергетиката, което означава по-високи цени на електроенергията, и на страната.

Господин Станчев, има ли рационални решения в тази ситуация, които да са в интерес на България?

Аз не знам какво е интерес на България. В интерес на България е да дойдат чуждестранни инвеститори, които могат да вършат тази работа, която, както по всичко изглежда, фирмата на госпожа Върбакова не може да върши. Но в тази ситуация е почти невъзможно да се предвиди какво и как точно трябва да стане. Инструментите за реакция на държавните органи, които споменах, са ограничени, но те изключват намеса от страна на политическите органи, тоест на Министерски съвет. Онова, което може да стане, е по някакъв начин да не се одобри сделката и съответно да се помоли продавача да я продаде още веднъж, но това означава, че трябва да му се покрият загубите. А загубите, първоначалната цена беше 240, тя стига до 360, в момента борсовата цена на акцията на тези дружества е вероятно някъде около 250-260 милиона. Следователно, ако се намесят такива органи, възможно е да има ново дело от страна на ЧЕЗ-Прага срещу българската държава и съответно да се платят някакви глоби.

Това означава, че отгоре на всичко ние, данъкоплатците, ще трябва да си платим за този спектакъл.

Да, при всички случаи.

Колко милиона?

Не знам, трябва да се сметне. Не мога да ви кажа. На коляно не мога да ги сметна тези неща.

Но е повече от 100 допускам.

Има дела, които висят. Това, което се чува и пише в отчета за 2016 година на ЧЕЗ, е, че това са за няколко стотици милиона евро. Днес господин Касчиев назова една цифра в едно интервю, което е 300 милиона евро, което е 600 милиона лева. И това по висящите дела. Ако се добави ново, вероятно то ще бъде някъде на нивото на разликата между продажната цена, която е постигната между двете страни по сделката, и онази цена, която не би се постигнала при разтуряне на сделката. Тоест, ако се вземе за меродавна цената на акциите на ЧЕЗ, то двете компании струват някъде около 240-260 милиона. Тоест съответно разликата, която трябва да се очаква, е от около 120-130 милиона евро, което означава, че цялата цена отива на около 800 и нещо милиона лева. Но, пак ви казвам, това всичкото е на коляно.

Да, приблизително.

Но това е един от начините, по който може да се сметне. Дали е точно така не мога да кажа. Това е специална работа. Голям риск е в рамките на едно интервю да се правят такива сметки.

Ако обаче ЧЕЗ-Прага откаже и си държи на сделката, какво става?

Тогава се връщаме към сценария от миналата седмица. Дружеството трябва по някакъв начин да обезпечи вземанията на банките по този кредит. Съответно то трябва да получи лиценз, това е работа на КЕВР, и трябва да заложи активите на дружеството, това също вероятно трябва да мине одобрение на КЕВР, но това зависи от собствеността върху преносната мрежа, която е в рамките на дружеството и свързаността на тази собственост на дружеството със собствеността на системния оператор. Ако се откаже лиценз, то тогава дружеството на госпожа Върбакова ще трябва да продаде ЧЕЗ на някой друг, като междувременно управлява това, което може да се управлява и вероятно ще се управлява, няма някакъв особен риск според мен.

Този друг, който ще му се наложи да купи това дружество, какво?

Той ще го купи доста евтино, защото първо борсовата цена е ниска и второ това ще бъдат банките. Но те тогава биха загубили, ако не намерят добър купувач, те тогава биха загубили, защото са дали или са обещали да дадат на госпожа Върбакова пари над борсовата цена на дружеството.

И от страна на държавата няма никакви механизми за защита? Тоест тази сделка си върви по търговски коловоз?

Тук особеното е друго. Тук проблемът не е тази сделка, а проблемът е в това защо се стига до тази сделка, защо няма чуждестранни инвеститори и т.н. И тук отговорността е изцяло политическа. Но това хората не го разбират. Има 13-14 години гонене на чужди инвеститори. Не може да се очаква тогава, когато ги гоните, да дойдат.

А критерий ли е за съществуващи потенциални инвеститори напускането на ЧЕЗ и случващото се сега около сделката?

Не знам дали е критерий, но няма начин да не се вземе предвид. Особено за такива в областта на енергетиката, независимо за коя енергетика става дума.

И в най-песимистичния сценарий, ако госпожа Върбакова е принудена да продаде евтино покупката си, какъв инвеститор би могъл да дойде?

Това ще решат банките. Тоест те ще обявят търг, трябва да направят консорциум по този синдикиран заем, съответно да изберат изпълнител на търга и да го обявят. Възможно е да дойде и добър инвеститор, ако те успеят да убедят някого. Имаме такива случаи в миналото, но те са по концесионни договори. В енергетиката не е имало такъв казус. Но от 2003 година Дойче банк обявява фалиралите собственици на мината в Челопеч, обявява търг, явяват се 9 компании. Тази компания, която печели търга, изправя Челопеч на крака, връща всички заеми и изчиства производството. Така че има и такива случаи в близката история.