При голям интерес учени от БАН и СУ представиха книгата на Ваня Ставрева за древни погребални практики

Доц. д-р Петя Георгиева, ръководител на катедра „Археология” в Софийския университет и доц. д-р Виктория Русева от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей – БАН представиха книгата на Ваня Ставрева „Необичайни погребални практики, специални мъртви и опасни мъртви през късния енеолит (по данни от територията на България)”.

Събитието, организирано от Регионална библиотека „Михалаки Георгиев”, премина при голям интерес. Сред гостите бяха доц. д-р Здравко Димитров от НАИМ – БАН, д-р Сашка Бизеранова, д-р Валя Димитрова, Илко Якимов, историците Христина Кирилова, Маргарита Радулова, Светлана Петрова,  Цветанка Николова-Йорданова, етнографите Нинко Заяков и Маргарита Николова, младите археолози Никол Благоева, Ради Радев и Николай Александров, началникът на Регионалния инспекторат по образование Веселка Асенова, кметът Огнян Ценков, преподаватели във видински училища, началникът на „Държавен архив” – Видин Светлана Кръстева, общинските съветници Димитър Велков и Мария Джамбазова, председателят на 42-то Народно събрание Михаил Миков, приятели и колеги на авторката, граждани и ученици, които се вълнуват от историята и археологията.

„Интересът ми към изключенията от стандартното в голяма степен се дължи на дългогодишната ми работа като журналист. Затова бях впечатлена, когато, изненадващо за мен, научих, че Варненският енеолитен некропол има и “тъмна” страна, която е известна на тесните специалисти, но не е позната на широката публика, - споделя Ваня Ставрева. - Той обикновено се асоциира с впечатляващия с огромното количество злато и предмети на престижа гроб №43, с богатите символични погребения, но в него има не по-малко интересна група гробове, които представят съвсем различен аспект на погребалния обред и вярванията на праисторическите индивиди. В тези гробове са препогребвани умишлено натрошени кости на хора с физически и психически увреждания, като натрошаването и разбъркването на скелетните останки са извършвани ритуално върху трупа при погребването или върху скелета след разлагането на плътта.

Любопитството ми бе привлечено и от други некрополи, в които има поне по един пример на ярко открояващ се погребален ритуал на фона на масовата практика. Точно дефиниране на необичайни погребални практики, особено за толкова ранна епоха като късния енеолит, е практически невъзможно. Въпреки това направеният преглед на гробовете със скелетни останки от този период дава възможност на този етап на натрупване на информация да се откроят някои необичайни погребални практики, като извършване на двойни, тройни или колективни погребения; поставяне на трупа в различна позиция и ориентация; разчленяване; обезглавяване; членовредителство; вторични и частични погребения; извличане на определени кости известно време след погребението; депониране на човешки останки в обитавана среда; поставяне на специфичен гробен инвентар; използване на червена охра; извършване на ритуали с огън; добавяне на кости от друг индивид."

Съдържанието на изследването можете да видите тук 

Книгата може да бъде намерена във всички големи онлайн книжарници