Румен Радев атакува в Конституционния съд текст в АПК, предложен от Филип Попов и Крум Зарков

На 18 септември 2018 г. президентът Румен Радев сезира Конституционния съд с искане да бъдат обявени за противоконституционни и за несъответстващи на международни договори отделни разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ЗИД АПК).

Един от текстовете, които държавният глава оспорва, е за въведените правила за родовата и местната подсъдност по административни дела.

„Тези правила създават препятствия пред правораздаването за гражданите и организациите и не осигуряват по-лесен, по-бърз и по-евтин достъп до правосъдие. Поради това те не съответстват на принципа на правовата държава и на правото на защита”, пише в мотивите на президента (искането и мотивите можете да прочетете тук).

Текстът за местната подсъдност, за който Румен Радев настоява да бъде обявен за противоконституционен, е предложен от депутатите от БСП Крум Зарков, Филип Попов, Явор Божанков и Пенчо Милков. Предложението им е входено в Народното събрание на 20 юли 2017 г. и е с вх. № 754-04-43 (можете да го прочетете тук). В него, наред с още няколко други промени, е поискано обвързване на местната подсъдност с постоянния или настоящия адрес, като в мотивите е посочено, че така ще бъде разтоварен Административен съд София-град и част от делата ще бъдат прехвърлени към регионалните административни съдилища.

На 22 юни 2018 г. тази промяна в чл.133, ал.1 от АПК е приета при второто гласуване на законопроекта, а целият закон е окончателно гласуван на 25 юли 2018 г.

На 1 август 2018 г. президентът налага вето, като в мотивите посочва и приетия по идея на Крум Зарков и Филип Попов текст и обяснява:

„Като критерий за определяне на компетентния административен съд се въвежда постоянният адрес на физическото лице жалбоподател. Правилата за местната подсъдност следва да гарантират както връзката на делото с района на съответния съд, така и подходяща и за двете страни достъпност до този съд. Приетата уредба не отчита хипотезата на физически лица с настоящ адрес, различен от постоянния, което може да е затруднение за тях и за административните органи, чието седалище е различно от постоянния адрес на жалбоподателя. В тези случаи и двете страни ще бъдат принудени да пътуват до административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес на жалбоподателя. При едновременно разглеждане на дела в различни административни съдилища държавните органи ще трябва да командироват навсякъде свои процесуални представители. Това ще увеличи разходите на администрациите, които директно или индиректно ще бъдат за сметка на данъкоплатците. Освен това промяната може да доведе до отлагане на дела в разрез с принципа за бързина и процесуална икономия, прогласен в чл. 11 от АПК. За тази промяна, направена чрез предложение между първо и второ гласуване на законопроекта, няма финансови разчети. Изтъкнатият мотив за по-равномерно натоварване на административните съдилища не следва да е за сметка на повишаване на разходите за достъп до правосъдие. По тези съображения смятам, че новата местна подсъдност не дава достатъчно гаранции за по-лесен, по-бърз и по-евтин достъп до правосъдие.”

На 13 септември ветото бе отхвърлено и това наложи президентът да сезира Конституционния съд.

Сред останалите оспорвани текстове са тези за публичността на съдебните заседания е толкова съществен принцип на правораздаването, че е прогласен в чл. 121, ал. 3 от Конституцията. „Правото на всеки човек на публично разглеждане на неговото дело е изрично посочено във Всеобщата декларация за правата на човека, в Международния пакт за граждански и политически права, в Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. С предложените промени този основен принцип за публичност и прозрачност се превръща в изключение. Поради това § 55 ЗИД АПК, който въвежда принципа на закрити заседания по дела, подсъдни на тричленни състави на Върховния административен съд като втора инстанция, не съответства на Конституцията и на посочените международни договори.”

В искането се подчертава, че видът и размерът на съдебните такси са част от гаранциите за достъп до правосъдие и за пълноценно реализиране на правото на защита. Размерите на таксите по § 57, 61 и 67 ЗИД АПК не са съобразени с чл. 60, ал.1 от Конституцията, тъй като не съответстват на социално-икономическите условия, на равнището на доходите и на инфлационните процеси в страната. При съпоставка на размера на простите такси до и след приемането на ЗИД АПК се установява, че увеличението им е 14 пъти за физически и юридически лица и 74 пъти за юридическите лица с нестопанска цел. Те ще затруднят обжалването на административните актове от гражданите и юридическите лица, а оттам и конституционно прогласеното право на защита.

Въвеждането с § 57 ЗИД АПК на пропорционални такси върху „определяем материален интерес“ в касационното производство по административни дела не държи сметка за спецификата на тези дела. В административното правосъдие на преден план е пряката защита на нарушената законност при осъществяване на държавното управление, а не материалният интерес. Законността не е услуга, която една правова държава предоставя на гражданите, а необходимо условие за нейното съществуване.

Правото на оспорване на административен акт, както и правото на касационно оспорване на първоинстанционно съдебно решение, са средства за защита на гражданите и юридическите лица срещу порочен държавен юридически акт. Премахването на касационната инстанция в съдебните производства по административни дела отслабва тази защита, което е недопустимо, когато става въпрос за конституционно прогласени права. По тези съображения в искането се оспорва премахването на касационната инстанция в Закона за достъп до обществена информация, Закона за социалното подпомагане, Закона за семейните помощи за деца, Кодекса за социално осигуряване, Закона за правната помощ, Закона за опазване на земеделските земи и в Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс.