Румънци отвличат и убиват елита на Добруджа през 1916 г., пикаят и танцуват върху труповете

През август 1916-та година, две седмици преди България да обяви война на Румъния, започва едно от най-чудовищните масови престъпления срещу човечеството. Румънските правителствени среди решават да отвлекат на север най-интелигентните и най-заможните жители на Добруджа и да разорят техните стопанства. За целта румънското министерство на вътрешните работи създава специална "Инструкция за отвличане на чужденците и подозрителните личности".
По списък трябва да бъдат депортирани българи, турци, германци и австроунгарци. Това са български свещеници, турски мюфтии, ходжи, имами, бивши и настоящи български учители, кметове, лекари, банкери, интелектуалци, търговци и всеки чужд или румънски поданик, който може да се окаже вреден за войската. Префектите, околийските началници, кметовете и шефовете на Сигуранцата получават предупреждение за "ненужността на каквото и да било преувеличение".
С решение на Министерския съвет на Румъния са заделени 2,145 млн. леи за бараки и други помещения за пленници, които да се построят в окръг Яш, Молдова. За лагерите и други 68 селища, предимно землянки и малко бараки, не се предвиждат средства, защото добруджанци трябва да си ги изкопаят сами.
На 15 август 1916-та започват арестите и отвличанията на предварително набелязаните хора. Хиляди мъже, жени, деца и старци са изкарани насила от домовете им. Румънците газят с конете върху беззащитните, а всеки, който понечи да вземе покъщнина, или нещо се възпротиви, го разстрелват на място.
"Войници, качени на коне, с викове и бой, с пръчки и приклади, ни подкараха направо през полето. Бяхме към 400 човека", спомня си Радослав Мирков от балчишкото село Гурково. "Бягахме по пътя под постоянни крясъци и удари. Който паднеше биваше пребиван или убиван... "Смърт на българите! Човекоядци! Смърт!", крещят по пътя влашките селяни и замерват българите с мърша, камъни и помия. Българите вървят гладни и жадни, пият от локвите като животни.
Подложените на чудовищен терор са от пеленачета до 105-годишни старци. Само за 15 дни, само от Южна Добруджа са били отвлечени и откарани като заложници 17 518 души, мъже, жени и деца. От Силистренска околия 9641, от Тутраканска околия – 2293, от Куртбунарска – 1014, от Добришка – 4 567лица. Всичко това е съпроводено с масови убийства и безчинства.
В Силистра всеки ден се наблюдават покъртителни картини – през града преминават върволици от отчаяни хора – мъже, жени, старци и деца, охранявани от жандарми. "Жандармите псуваха, биеха и разстрелваха изнемощелите до краен предел, които нямаха сили да следват редиците", пише очевидецът Иван Георгиев. Повечето хора са селяни, бивши кметове, офицери, търговци.
Добричка околия дава 4 567 жертви на терора. От Добрич са отвлечени 515, сред които най-видните граждани – бивши кметове, управители на банки, учители, лекари, аптекари, свещеници, ходжи. Арестувани са по стотина човека от 109 села. Над 600 са депортираните от Балчишко и Каварненско. От Тервелска околия мъчениците са 1 014.
Терорът се разпростира и в Северна Добруджа. Интернирани са българи и турци от Кюстенджа и Тулча. В началото на септември размерите на геноцида стават чудовищни – бройката на отвлечените надхвърля 40 хиляди души. В паниката и ожесточението към българите румънците избиват невъоръжени и невинни. Според анкета на Петър Габе застреляни и съсечени на място са 263-ма души от различни националности.
Семейство, избито от румънците"Румънците убиваха деца само защото плачат, старци – защото изнемогват. На поповете им скубеха брадите и ги караха да целуват кръст от изпражнения. Насилваха ходжи да ядат сланина, караха ги да се кръстят и ги разстрелваха. Гавреха се с труповете на починалите българи, пикаеха и играеха отгоре им, като се хилеха по най-дивашки начин", описва кошмарите Мирков. В Черна вода ги натоварват на шлепове, после в конски вагони. Натикани са по 60-70 до 100 човека. От глад и отчаяние хората вътре ръбат дъските на вагона, гърчат се и умират в агония. Смрад от повръщане, кръв, изпражнения и разложени трупове. Хиляди намират смъртта си по пътя. Местността Молмозен край Букурещ е използвана за стрелбище. Там са убити към двеста от отвлечените жени под фалшив претекст, че нападнали отстъпващи ранени войници. В Кълъраш дни наред избивали българи, за да заграбят конете и каруците им. Пак в Кълъраш румънците се гаврят с мобилизирани младежи и ги заплашват с разстрел, съобщават свидетели.
Юлияна ВЕЛЧЕВА, Бележник.бг
Цялата история и много архивни снимки можете да намерите в Бележник.бг