Химнът на българската просвета „Върви, народе възродени“, който звучи навсякъде на днешния 24 май, е написан преди 125 години в Русе.

По ред причини в наши дни съществуващата в България избирателна система се приема със значително недоверие от голяма част от българските граждани. Мнозина виждат в нея причините за неудовлетворителното състояние на българската политика. Неслучайно, на проведения през есента на 2016 година референдум мнозинството от гласувалите се изказа за кардинална избирателна реформа – замяна на съществуващата пропорционална система с мажоритарна.

През настоящата година се чества 135-годишната от създаването на СОУ „Цар Симеон Велики”. През годините реномираното училище е дало не само видни политици - един премиер, министри, депутати, кметове, но и инженери, лекари, икономисти, филолози. За най-известните й учители и възпитаници разказваме в специална поредица.

Датата 11 април 1945 г. бележи деня, на който е освободен концентрационният лагер Бухенвалд. След края на войната тя се чества като Международния ден на освобождението на затворниците от фашистките концентрационни лагери. У нас става известен като Международния ден на концлагеристите, политзатворниците и пострадалите от фашизма и войните, припомня преди месец евродепутатът Георги Пирински.

През настоящата година се чества 135-годишната от създаването на СОУ „Цар Симеон Велики”. През годините реномираното училище е дало не само видни политици - един премиер, министри, депутати, кметове, но и инженери, лекари, икономисти, филолози. За най-известните й учители и възпитаници разказваме в специална поредица.

През настоящата година се чества 135-годишната от създаването на СОУ „Цар Симеон Велики”. През годините реномираното училище е дало не само видни политици - един премиер, министри, депутати, кметове, но и инженери, лекари, икономисти, филолози. За най-известните й учители и възпитаници разказваме в специална поредица.

През настоящата година се чества 135-годишната от създаването на СОУ „Цар Симеон Велики”. През годините реномираното училище е дало не само видни политици - един премиер, министри, депутати, кметове, но и инженери, лекари, икономисти, филолози. За най-известните й учители и възпитаници ще разкажем в специална поредица.

"Впечатлена съм от книгите на моите предци. В ония времена да се интересуваш от поезия, астрономия, география е означавало да бъдеш човек с висок дух", възкликва преди година Суада Тозо, когато за пръв път отива във Видин. 58-годишната потомка на владетеля-бунтар Осман Пазвантоглу, която живее в Париж, може да го оцени, защото работи във Френската национална библиотека, в отдел, в който се съхраняват книгите на френските крале.

Болничното дело във Видин води своето начало след Кримската война /1853-1856 г./. За нуждите на турския гарнизон в града е построена двуетажна каменна сграда за болница в "Калето" /при днешната Художествена галерия, бившият Военен клуб/. В нея работят дипломирани гръцки, арменски, италиански и от други народности лекари. Видинската военна болница е една от седемте военни болници в Дунавския вилает.

Снимка на залесяване край Видин през 1935 г. 

“Гората е живот“ e мотото, под което тази година от 3 до 9 април се провежда Седмицата на гората. 

По повод юбилея кметът на общината Огнян Ценков отправя покана към гражданите на Видин: „Заповядайте на 25 март, в събота, от 12.00 ч., за да отбележим 100-годишнината от написването на марша и да отдадем своята почит към всички воини, загинали в битките, водени от Трети пехотен Бдински полк, като поднесем цветя пред паметника на пл. „Бдинци“.

В традиционната култура на българина не са битували гащи, а роля на бельо за жени и мъже е играела ризата. Първите гащи започват да се появяват с европейската мода през 30-те години на 19 в. -първо сред градския елит, а по-късно, чак след Освобождението, и сред по-бедните.